Защо точно тук
Добруджа има две неща, които рядко се срещат заедно: най-плодородната земя в България и най-добрия ѝ вятърен ресурс. Именно затова спорът тук е по-остър, отколкото другаде — двата ресурса заемат едно и също място.
Този анализ не търси средна позиция между двата лагера. Изданието има позиция и тя е обявена в заглавието. Онова, което следва, е основанието за нея — и отговорът на всяко от сериозните възражения, а не премълчаването им.
Първи довод: това е български ток
Деветдесет и девет цяло и девет десети процента от газа, който се потребява в България, е внос — предимно от един доставчик.
Всеки внесен киловатчас е решение, взето извън страната: за цената, за количеството, за това дали изобщо ще има доставка. Последните години показаха какво означава това на практика, и не е нужно да се преразказва.
Вятърът над Добруджа не се внася, не се договаря, не поскъпва по чужда воля и не спира, защото някой е затворил вентил. Той стои над тази земя независимо от всичко останало. Единственият въпрос е дали ще бъде използван.
Това не е екологичен аргумент. Това е аргумент за самостоятелност — и е първата причина изданието да подкрепя тези проекти.
Втори довод: парите остават тук
Област, която губи по 1349 души годишно и чиито приходи зависят от една реколта, има нужда от постоянен приход, който не зависи нито от населението, нито от валежите.
През 2010 година община Каварна е получила около 700 хиляди лева от ветрогенераторите, от които 300 хиляди от данъци и такси, по думите на тогавашния кмет Цонко Цонев. Това е приход, който идва всяка година, независимо каква е била пролетта.
За стопанина ефектът е сходен. Арендата за площта под кула е предвидим годишен приход в отрасъл, в който предвидимост почти няма — а изкупната цена на пшеницата се определя далеч от Добруджа.
Трети довод: системата има нужда точно от вятър
До 2030 година България планира да добави около 2645 мегавата възобновяеми мощности: 2174 соларни, 222 на биомаса и само 249 вятърни.
Осем пъти повече слънце, отколкото вятър — в страна, чийто най-добър вятърен ресурс е в тази област.
Проблемът не е идеологически, а инженерен. Фотоволтаиците не произвеждат нощем; това е свойство, а не недостатък. Система, която добавя предимно тях, получава излишък по обяд и дефицит вечер, а балансирането на дефицита се плаща от всички в цената на тока.
Вятърът работи нощем и през зимата. Рекордният месец на парка „Свети Никола“ край Каварна е декември 2021 г. — над 52 хиляди мегаватчаса, точно когато панелите дават най-малко. Двете технологии не се конкурират; те се допълват и системата има нужда от съчетанието.
Възражение първо: „губим най-плодородната земя“
Това е най-често повтаряното възражение и заслужава пряк отговор с числа.
В България има 52 милиона декара земеделска земя, от които 35 милиона обработваеми. Всички соларни и вятърни генератори в страната заемат 42 000 декара — 0,1 процента. Дори при реализация на всички планирани проекти прогнозата е до 100 000 декара. Данните са на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия и са цитирани от БТА.
За сравнение: въглищните централи заемат 240 000 декара — близо шест пъти повече от всички ВЕИ, взети заедно.
Има и втора подробност, която почти не влиза в спора. При ветроенергийните паркове земята с променено предназначение е под 5 процента от площта на парка. Останалото продължава да се обработва: комбайнът заобикаля основата на кулата, както заобикаля стълб от електропровод.
Вятърният парк не изважда нивата от употреба. Изважда основата на всяка кула — и това е количествено различно твърдение от онова, което се чува на митингите.
Възражение второ: птиците
Това възражение е основателно и изданието не го оспорва. Оспорва извода, който се вади от него.
Калиакра е мястото, където спорът има съдебна история: делото на Европейската комисия срещу България приключва със забрана за ново строителство в защитената зона, като вече построените генератори остават. Тоест ограничението съществува и е окончателно.
По-малко известно е какво още е произвела тази тревога. Първите специализирани наблюдения на ветроенергийните паркове в района на Калиакра и Каварна са организирани от Института по зоология при БАН през 2006 година. Наблюденията между 2009 и 2019 година потвърждават, че дневната активност на гъските е съсредоточена в два периода на интензивен полет — сутрин между 7 и 9 часа и в по-малка степен вечер между 16 и 18.
Данните за дневните движения на гъските в териториите с ветрогенератори се публикуват ежеседмично. А при наблюдавани рискови движения се задейства протокол за спиране на турбини; министърът на околната среда може временно да спре отделни генератори, групи или цели паркове.
Двадесет години по-късно тревогата за птиците не е останала само тревога — тя е произвела мониторинг, публични данни и работещ механизъм за спиране. Това е най-силният аргумент, че процедурите тук вършат работа.
Възражение трето: „никой не ни пита“
Това е възражението, с което изданието се съгласява най-много — и то е причината позицията да не е безусловна.
Организаторите на протеста настояват, че процедурите за обществено обсъждане не са свършили работата си. Твърдението е проверимо и заслужава проверка проект по проект.
Показателно е и къде е най-силна съпротивата. Крушари е общината с най-висок добив в областта — 750 килограма пшеница от декар. Генерал Тошево е втора със 740. Именно оттам тръгват блокадите. Когато най-плодородните землища протестират най-силно, това не е недоразумение; това е сигнал, че зонирането не е свършено.
Затова изданието застава зад две от петте искания на протестиращите: приоритетни зони и актуализирана нормативна база. Те са в интерес на всички — включително на инвеститорите, които днес чакат по четири години и излизат от процедурата с една трета по-малко мощност.
Спорът, който числата не решават
Организаторите говорят за около 1500 инвестиционни намерения в Добруджа, 2500 вече изградени генератора в Североизточна България и 5000 планирани. Институционален източник за тези числа не е публикуван.
В същото време браншът твърди, че от над десет години в страната не е изграден нов голям вятърен парк, ако се изключат проекти с по няколко турбини. Двете твърдения не могат да бъдат едновременно верни в този вид.
Разликата вероятно е в думата „намерение“. Инвестиционното намерение не е разрешение, разрешението не е строеж, а строежът не е присъединяване към мрежата. Точно това разграничение липсва в публичния спор — и без него всяко число звучи страшно.
Проверката на официалния брой действащи и одобрени генератори в областта е в ход и ще бъде публикувана отделно.
Числата на организаторите се цитират като тяхна позиция, не като установен факт.
Позицията, накратко
Вятърните паркове в Добруджа трябва да се строят. Регионът има ресурса, има двадесетгодишна инфраструктура, има мрежа, която вече е присъединявала такива мощности, и има спешна нужда от приходи, които не зависят от една реколта.
Страната има нужда от тях по друга причина: всеки мегаватчас оттук е мегаватчас, за който не се плаща на никого извън България и който никой отвън не може да спре.
Това не е позиция „на всяка цена“. Тя има три условия и те не са козметични: ясни приоритетни зони, определени предварително и публично; процедури, които издържат на съд, вместо да се обжалват по десет години; и реално, а не формално участие на хората, които живеят там.
И едно уточнение, което изданието дължи на читателя. Позиция „за“ не означава мълчание. Всяко конкретно инвестиционно намерение ще бъде проверявано поотделно — по документи, по процедура и по това дали засегнатите са били питани навреме. Медия, която подкрепя нещо, но не проверява как се прави, не подкрепя нищо.
Какво следва
На 12 септември в Добрич е обявен протест. През 2027 година се очаква да заработи паркът край Шабла. Между двете дати стои въпросът, на който никой засега не е отговорил публично: къде точно в тази област може да се строи и къде — не.
Отговорът на този въпрос не е енергиен. Той е за земята — и колкото по-дълго се отлага, толкова по-скъпо излиза и на двете страни.