Откъде започва всичко

Преди около двадесет години първите вятърни генератори в България се завъртяха тук — в района на Каварна. Днес от един диспечерски център в областта се управляват 62 турбини.

Най-старият парк носи името „Калиакра“. Най-големият — „Свети Никола“ — работи от 2010 година. Мажоритарен собственик и оператор е AES България.

Двадесет години е достатъчно дълъг период, за да се види какво всъщност се случва, когато турбините работят до хората. Не в презентация, а на място.

Колко ток е това всъщност

„Свети Никола“ е с инсталирана мощност 156 мегавата и 52 турбини. През 2021 година паркът е произвел 338 хиляди мегаватчаса.

Това е ток за около 94 хиляди български домакинства. За мащаб: населението на цялата област Добрич е 143 858 души.

През декември 2021 г. е отчетено рекордно месечно производство от над 52 хиляди мегаватчаса. Декември не е месец, в който слънчевите панели работят добре. Точно затова вятърът има стойност, която не се вижда в годишната сума — той произвежда, когато другите не могат.

Български ток, който никой не може да спре

Има един аргумент за вятърната енергия, който рядко се чува в местния спор, а е най-важният.

Деветдесет и девет цяло и девет десети процента от газа, който се потребява в България, е внос — при това предимно от един доставчик. Всеки внесен киловатчас е решение, взето другаде: за цената, за количеството, за това дали изобщо ще има доставка.

Вятърът над Добруджа не се внася. Не се договаря. Не поскъпва, защото някой е решил така. Не спира, защото е затворен вентил. Той е ресурс, който стои над тази земя независимо от това какво се случва по света — и единственият въпрос е дали ще бъде използван, или не.

Затова изданието разглежда вятърните паркове тук не като екологична тема, а като въпрос на стопанска самостоятелност. Ток, произведен в Каварна, е ток, за който не се плаща на никого извън страната.

И после — нищо

От над десет години в България не е изграден нов голям вятърен парк. Изключение правят единствено проекти с по няколко турбини.

Причините са комбинация от процедури, съдебни спорове, забавени присъединявания към мрежата и липса на ясни приоритетни зони. Проектът край Шабла, който излезе от процедурата с 56 вместо с исканите 80 мегавата след две дела, е добра илюстрация: не забрана, а десетилетие.

Резултатът се вижда в националните планове. До 2030 година страната предвижда да добави около 2645 мегавата възобновяеми мощности — от тях 2174 соларни, 222 на биомаса и само 249 вятърни.

Осем пъти повече слънце, отколкото вятър. В страна, чийто най-добър вятърен ресурс е точно тук.

Защо този дисбаланс е проблем за всички

Слънчевите панели не произвеждат нощем. Това не е недостатък, който може да се поправи — то е свойство.

Енергийна система, която добавя предимно фотоволтаици, получава излишък по обяд и дефицит вечер. Балансирането на този дефицит става със скъпи мощности, а сметката за него влиза в цената на тока за всички.

Вятърът работи и нощем, и през зимата. Рекордният месец на „Свети Никола“ е декември — точно тогава, когато соларните мощности дават най-малко. Двете технологии не се конкурират, а се допълват, и системата има нужда именно от съчетанието.

Затова забавянето на вятърната енергетика не е проблем само на инвеститорите. То е причина сметката за баланс да расте — и то в страна, която едновременно с това внася 99,9 процента от газа си.

Какво означава това за Добруджа

Регионът има ресурс, който малко места в страната имат, инфраструктура, изградена преди двадесет години, и мрежа, която вече е присъединявала такива мощности.

Има и нещо по-рядко: двадесет години натрупан опит да се живее до работещи турбини. Този опит не е само на инвеститорите — той е и на хората, които имат право да питат при какви условия ще се строи следващият парк.

Между 2500 действащи генератора в Североизточна България, за които говорят протестиращите, и нула нови големи паркове за десет години има очевидно противоречие. То заслужава отделна проверка и тя предстои.

Числото 2500 е на организаторите на протеста и не е потвърдено от институция.