Какво е обявено

Автошествие от четири области — Добрич, Варна, Силистра и Шумен — трябва да се събере на площад „Свобода“ в Добрич. Началото е в 13:00 часа, митингът — в 14:00.

По маршрутите се предвиждат временни блокади от 15 до 30 минути: Генерал Тошево – Крушари, Русе – Силистра, от Балчик, Албена и Варна към Добрич, както и в района на Одринци. Датата е обявена като ориентировъчна и може да се промени.

Организатор е Националната гражданска инициатива „Бялата лястовица“. Председател на управителния ѝ съвет е адв. Владимир Калчев, член на съвета — Георги Ганев. Калчев определя предстоящото събиране като „последният наш мирен протест“.

Петте искания

Първото е забрана за използване на земеделски земи от I до VII категория за възобновяема енергия. Второто — спиране на ветрогенераторните паркове извън приоритетни зони. Третото е национална енергийна стратегия с приоритет ядрената енергетика. Четвъртото — преразглеждане на участието в Зелената сделка. Петото — актуализиране на нормативната база.

Организаторите посочват около 1500 инвестиционни намерения в Добруджа, около 2500 вече изградени ветрогенератора в Североизточна България и около 5000 планирани допълнително. За село Славеево се говори за 24 планирани генератора.

Числата са на организаторите. Не са потвърдени от институция и стоят като тяхна позиция, не като установен факт.

Кое в исканията е основателно

Две от петте искания са не просто основателни, а закъснели. Приоритетните зони и актуализираната нормативна база решават точно проблема, от който се оплакват и двете страни: че никой не знае предварително къде може да се строи и къде не.

Резултатът от липсата им се вижда в конкретен проект. Вятърният парк край Шабла е придобит през 2023 година, минал е през две съдебни обжалвания на екологичната оценка и се очаква да заработи през 2027-а. Четири години само за подготовка. Инвеститорът губи време, а хората наоколо — четири години несигурност.

Основателна е и тревогата за реда. Организаторите настояват, че процедурите за обществено обсъждане не са свършили работата си. Това е проверимо твърдение и заслужава да бъде проверено конкретно, проект по проект — а не отхвърлено наедро.

Кое в тях не издържа на числата

Искането за забрана върху земеделска земя от I до VII категория е най-широкото и е добре да бъде наричано с името си: в област, в която почти всичко е обработваема земя, то означава спиране, а не регулиране.

И тук числата не подкрепят тревогата. По данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, цитирани от БТА, в България има 52 милиона декара земеделска земя, от които 35 милиона обработваеми. Соларните и вятърните генератори заемат 42 000 декара — 0,1 процента. Дори при реализация на всички планирани проекти прогнозата е до 100 000 декара.

За сравнение: въглищните централи заемат 240 000 декара. Близо шест пъти повече от всички ВЕИ в страната, взети заедно, и никой не протестира срещу тях с искане за забрана.

Има и втора подробност, която рядко влиза в спора. При ветроенергийните паркове земята с променено предназначение е под 5 процента от площта на парка. Останалото продължава да се обработва — тракторът заобикаля кулата, както заобикаля стълб от електропровод. Вятърният парк не изважда нивата от употреба; изважда от нея основата на всяка кула.

Позицията на изданието

Изданието подкрепя изграждането на вятърни паркове в Добруджа. Не с уговорки, а по същество — и причината не е климатична, а стопанска и национална.

Деветдесет и девет цяло и девет десети процента от газа, който се потребява в България, е внос, при това предимно от един доставчик. Всеки мегаватчас, произведен от вятър тук, е мегаватчас, за който не се плаща на никого извън страната и който никой отвън не може да спре. Вятърът над Добруджа е български ресурс в най-буквалния смисъл: не се внася, не се договаря и не поскъпва по чужда воля.

Това е и отговорът на въпроса какво остава в региона. През 2010 година община Каварна е получила около 700 хиляди лева приходи от ветрогенераторите, от които 300 хиляди от данъци и такси, по думите на тогавашния кмет Цонко Цонев. Това са пари, които не зависят от реколтата и не се менят с изкупната цена на пшеницата.

Тревогата на хората обаче не е пречка, която да се преодолее. Тя е информация. Когато най-плодородните общини протестират най-силно — а Крушари, откъдето тръгва част от протеста, е общината с най-висок добив в областта, 750 килограма от декар — това означава, че зонирането не е свършено. Не че хората не разбират.

Затова изданието застава зад две от петте искания на протестиращите: приоритетни зони и актуализирана нормативна база. Те са в интерес на всички — включително на инвеститорите, които днес чакат по четири години.